didiste (Стефани Дончева) didiste (Стефани Дончева)
35
6.02.2009 г., 8:25

За мен самата

1K 0 1

Вече е минало - спомени в сърцето...

Продължавам напред без усмивка на лицето.

Няма слънце, няма радост,

няма ги и целувките ти - малка сладост.

 

Ти си тръгна - сълзи във очите...

Дори не мога да изрека молбите

мои отправени към теб.

Този страх дали не съм следващата поред.

 

Остави ме сама - празнина в душата...

И като изгубено дете в гората

търсех твоите ръце, които ми даваха

сигурност - бе ми отнета от съдбата.

Търсех твоите очи, но те не плакаха

за любовта ми, за мен самата...

 

PP.

Обичам те, слънце мое - знам, че ще изгрееш отново в моя живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Дончева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0