didiste (Стефани Дончева) didiste (Стефани Дончева)
35
6.02.2009 г., 8:25

За мен самата

1K 0 1

Вече е минало - спомени в сърцето...

Продължавам напред без усмивка на лицето.

Няма слънце, няма радост,

няма ги и целувките ти - малка сладост.

 

Ти си тръгна - сълзи във очите...

Дори не мога да изрека молбите

мои отправени към теб.

Този страх дали не съм следващата поред.

 

Остави ме сама - празнина в душата...

И като изгубено дете в гората

търсех твоите ръце, които ми даваха

сигурност - бе ми отнета от съдбата.

Търсех твоите очи, но те не плакаха

за любовта ми, за мен самата...

 

PP.

Обичам те, слънце мое - знам, че ще изгрееш отново в моя живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Дончева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0