Подаряваш ми сърцето си-
то крехко е като кристал...
Нима ще мога във ръцете си,
завинаги,да го опазя цяло?
Дори да знам и да го пазя,
ще се науча да докосвам
с ръка от кадифе,желязна,
целувайки и просейки за още..
Не знам,дали те заслужавам...
Но знам-ще те обичам вечно!
И всяка вечер ще ти казвам:
за мен си Адът и Небето...
20.08.2005 01:55 за Диляна
© Марто Todos los derechos reservados