20.08.2005 г., 12:06

за мен си Адът и Небето...

1.6K 0 3

Подаряваш ми сърцето си-
то крехко е като кристал...
Нима ще мога във ръцете си,
завинаги,да го опазя цяло?


Дори да знам и да го пазя,
ще се науча да докосвам
с ръка от кадифе,желязна,
целувайки и просейки за още..


Не знам,дали те заслужавам...
Но знам-ще те обичам вечно!
И всяка вечер ще ти казвам:
за мен си Адът и Небето...



20.08.2005 01:55 за Диляна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марто Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • така е,вечна обич няма,но когато знам и чуствам,че това е момичето,което никога няма да забравя,а любовта и те кара да забравяш къде си и кой си,думи като "вечно" означават много повече от обещание...
  • Би могъл да обичаш цял живот един човек, това е напълно възможно, но любовта се променя с години и се превръща в доверие, уважение или нещо друго. А тази любов, за която говори автора я виждам обречена, ето защо никога няма да умре изцяло...
    Красиви стихове..
  • Добро е, Марто, и дано наистина я обичаш "вечно", както обещаваш.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....