За мен ти беше...
Ти беше тиха песен,
която нахлу в душата ми.
В онази ранна есен
ти влезе в живота ми.
Ти беше нежен звук
в безкрая, в мисълта ми.
Ти дойде точно тук
и преобърна любовта ми.
Ти беше малка сълзица,
която се стече по лицето ми.
Ти беше силна искрица,
запалила пожара в сърцето ми.
Ти беше с мен за малко,
получих болка и тъга.
Беше ми приятно, но - жалко -
ти си далеч и аз съм сама.
Сега си само спомен от миналото,
огромна болка в настоящето,
нежна песен отминала
и студен полъх, ранил щастието!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados
