За мен ти беше    

  Ти беше пристан, сигурна утеха,

усмивка в сивия ми ден.

Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,

когато на самотата попаднала съм в тежък плен.

Ти беше свежо утро, дихание, даряващо живот.

Целувките превърнаха се в белези на пропиляна в размисли любов.

Ти беше малко животинче, което галих, за да утеша,

а сълзите ми бавно се проливаха, нехаещи за палещия срам.

И времето отмина неусетно.

Отрони се като един сезон.

Но аз останах да се лутам в замъка от пръснат блян.

Замръзнала, умираща почти, бавно стъпвам по натрошените си сълзи...

И питам за сетен път - Къде си ти?