4 дек. 2010 г., 17:59

За мен ти беше

968 0 0

                                                          За мен ти беше    

 

 

  Ти беше пристан, сигурна утеха,

усмивка в сивия ми ден.

Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,

когато на самотата попаднала съм в тежък плен.

Ти беше свежо утро, дихание, даряващо живот.

Целувките превърнаха се в белези на пропиляна в размисли любов.

Ти беше малко животинче, което галих, за да утеша,

а сълзите ми бавно се проливаха, нехаещи за палещия срам.

И времето отмина неусетно.

Отрони се като един сезон.

Но аз останах да се лутам в замъка от пръснат блян.

Замръзнала, умираща почти, бавно стъпвам по натрошените си сълзи...

И питам за сетен път - Къде си ти?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....