За мен ти беше
Ти беше пристан, сигурна утеха,
усмивка в сивия ми ден.
Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,
когато на самотата попаднала съм в тежък плен.
Ти беше свежо утро, дихание, даряващо живот.
Целувките превърнаха се в белези на пропиляна в размисли любов.
Ти беше малко животинче, което галих, за да утеша,
а сълзите ми бавно се проливаха, нехаещи за палещия срам.
И времето отмина неусетно.
Отрони се като един сезон.
Но аз останах да се лутам в замъка от пръснат блян. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up