Dec 4, 2010, 5:59 PM

За мен ти беше

  Poetry » Love
967 0 0

                                                          За мен ти беше    

 

 

  Ти беше пристан, сигурна утеха,

усмивка в сивия ми ден.

Ти беше малък ъгъл, в който да се скрия,

когато на самотата попаднала съм в тежък плен.

Ти беше свежо утро, дихание, даряващо живот.

Целувките превърнаха се в белези на пропиляна в размисли любов.

Ти беше малко животинче, което галих, за да утеша,

а сълзите ми бавно се проливаха, нехаещи за палещия срам.

И времето отмина неусетно.

Отрони се като един сезон.

Но аз останах да се лутам в замъка от пръснат блян.

Замръзнала, умираща почти, бавно стъпвам по натрошените си сълзи...

И питам за сетен път - Къде си ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...