За мене утро няма

27 ene 2013, 11:50

Poesía » De amor

679 0 3

Зимна нощ, отъпкани пътеки,

болка, вселяваща се в мен.

Вървя по пътя си сама навеки,

не виждам смисъл в следващия ден.

Утро ще настъпи по света,

но за мене утро вече няма.

С нея ще вървите под ръка,

ще тръгнете към любовта голяма.

Ще дойде следваща зора,

но с друга ще я посрещнеш ти.

В самотна стая, аз съвсем сама,

ще те чакам, а от чакане боли.

Аз отстрани ще те погледна,

сълзи ще капят по лицето.

Защото за мене тази обич е последна,

друг не би обикнало сърцето.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

slaveya98 (С. С.)

2013-01-28T15:23:13+02:00

Много е красиво... тъжно, но красиво!
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2013-01-27T19:04:17+02:00

Благодаря!
radenko (Радко Стоянов)

2013-01-27T13:38:22+02:00

Тъгата ще премине, не защото времето лекува, а защото той не заслужава.
Хоризонтите пред теб са сини. Пей, мечтай, твори и се весели!