За мене утро няма
901
0
3
Зимна нощ, отъпкани пътеки,
болка, вселяваща се в мен.
Вървя по пътя си сама навеки,
не виждам смисъл в следващия ден.
Утро ще настъпи по света,
но за мене утро вече няма.
С нея ще вървите под ръка,
ще тръгнете към любовта голяма.
Ще дойде следваща зора,
но с друга ще я посрещнеш ти.
В самотна стая, аз съвсем сама,
ще те чакам, а от чакане боли.
Аз отстрани ще те погледна,
сълзи ще капят по лицето.
Защото за мене тази обич е последна,
друг не би обикнало сърцето.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иваничка Петкова Все права защищены
