27 янв. 2013 г., 11:50

За мене утро няма 

  Поэзия » Любовная
697 0 3

 

 

Зимна нощ, отъпкани пътеки,

болка, вселяваща се в мен.

Вървя по пътя си сама навеки,

не виждам смисъл в следващия ден.

 

Утро ще настъпи по света,

но за мене утро вече няма.

С нея ще вървите под ръка,

ще тръгнете към любовта голяма.

 

Ще дойде следваща зора,

но с друга ще я посрещнеш ти.

В самотна стая, аз съвсем сама,

ще те чакам, а от чакане боли.

 

Аз отстрани ще те погледна,

сълзи ще капят по лицето.

Защото за мене тази обич е последна,

друг не би обикнало сърцето.

 

 

 

© Иваничка Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??