8 may 2008, 11:29

За миг 

  Poesía » Otra
630 0 7
 

Заключих вратата...

Отдавна

никой не влиза през нея.

И без излишни емоции,

някак ще преживея.

Не вдигам кули от пясък,

в облаци не витая.

Само понякога нощем

тайничко си мечтая...

Без условия и въпроси,

да бъда твоето момиче.

Слънчева или ядосана,

да знам,

че за миг ме обичаш.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??