Усмихвай се, дори когато те ядосвам,
дори когато те боли,
от нерви погледа ти да кръстосвам -
насреща ми се усмихни!
Такъв искам само да те виждам.
Не искам караници, препирни.
Аз като вълна прииждам,
а ти в черупката се прибери.
Бъди една добра фасада.
Бъди приятеля ми, щом желаеш.
Аз от теб съм може би по-млада,
но ти за мене все мечтаеш.
Обичай ме каквато съм - такава,
нещо ако решиш да ме обикваш.
Поглеждам те облегната, усмивчица лукава:
"Да... ще се наложи с мен да свикваш."(наум)
Объркана съм, сложна някой път; винаги - инат.
Ти ли ще ме промениш?!
Царицата съм аз и с ход един поставям те в шахмат,
а ти по мене нерви все хабиш.
И питаш се какви ги върша.
С любопитството си прекаляваш.
Няма ли да се прекърша?
Не, но да не скърша тебе ще внимаваш.
И не искам пак да ме ревнуваш!
Не искам да те гледам как ми страдаш.
Обещай сега, че ще кротуваш
и почвай във краката ми да падаш.
© Поверително Todos los derechos reservados