За Милен...

                 Усмихвай се, дори когато те ядосвам,

                дори когато те боли,

                от нерви погледа ти да кръстосвам -

                насреща ми се усмихни!

                Такъв искам само да те виждам.

                Не искам караници, препирни.

                Аз като вълна прииждам,

                а ти в черупката се прибери.

                 Бъди една добра фасада.

                Бъди приятеля ми, щом желаеш.

                Аз от теб съм може би по-млада,

                 но ти за мене все мечтаеш.

                  Обичай ме каквато съм - такава,

                  нещо ако решиш да ме обикваш.

                  Поглеждам те облегната, усмивчица лукава:

                  "Да... ще се наложи с мен да свикваш."(наум)

                  Объркана съм, сложна  някой път; винаги - инат.

                  Ти ли ще ме промениш?!

                  Царицата съм аз и с ход един поставям те в шахмат,

                  а ти по мене нерви все хабиш.

                   И питаш се какви ги върша.

                   С любопитството си прекаляваш.

                   Няма ли да се прекърша?

                   Не, но да не скърша тебе ще внимаваш.

                     И не искам пак да ме ревнуваш!

                   Не искам да те гледам как ми страдаш.

                   Обещай сега, че ще кротуваш

                   и почвай във краката ми да падаш.