15 jun 2016, 8:13

За младостта 

  Poesía » De amor
354 0 3

Сълзите изтичат на воля,

мъка в душата кротко лежи.

Пред олтара коленича и моля

сърцето свито, болка в него тежи.

 

Моминска младост отлитна.

Плача за ограбена младост.

Губя всичко, не мога да свикна,

не докоснах друга радост.

 

Отблъснах толкова нежност,

радостта в мигове отказах.

Не се потопих в тебе. Благост,

волята, жаждата с времето смазах.

 

Сега търся в съня си оня живот и жаля

изгубена хубост и шеметна радост.

Забързано сърцето бие, премаля.

Свидна е жалбата по младост.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вашето мнение.Порива за живот е най верният и посоката му е ясна.
  • Страхотно! Някак си ме накара да се събудя от съня... и ме изпълни с желание да живея!
  • Благодаря ти Влади. Лека вечер и спокойни сънища.
Propuestas
: ??:??