За младостта
Сълзите изтичат на воля,
мъка в душата кротко лежи.
Пред олтара коленича и моля
сърцето свито, болка в него тежи.
Моминска младост отлитна.
Плача за ограбена младост.
Губя всичко, не мога да свикна,
не докоснах друга радост.
Отблъснах толкова нежност,
радостта в мигове отказах.
Не се потопих в тебе. Благост,
волята, жаждата с времето смазах.
Сега търся в съня си оня живот и жаля
изгубена хубост и шеметна радост.
Забързано сърцето бие, премаля.
Свидна е жалбата по младост.
© Йонка Янкова All rights reserved.
