30 dic 2018, 0:50

За многая лета

  Poesía
759 0 0

ЗА МНОГАЯ ЛЕТА

 

Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице.

 

Звездите се къпят на прозореца в светлината.
Вятърът ги разлива върху сребърни рози,
Те галят трептящите пламъчета на елхата -
палитра цветове, картини в различни пози.

 

Музика се слива със звъна кристален на чашите.
До устните новогодишното вино искри.
„За многая лета“ въздига душите ни, нашите
най съкровени желания, светли мечти.

 

Сърцата любовно преливат от обич и страсти,
надежди за бъдното, осветени от вярата,
че този миг най-сюблимен е толкоз всевластен,
има сила да промени утрешна земята ни цялата.

 

29 12 2015

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...