30.12.2018 г., 0:50

За многая лета

755 0 0

ЗА МНОГАЯ ЛЕТА

 

Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице.

 

Звездите се къпят на прозореца в светлината.
Вятърът ги разлива върху сребърни рози,
Те галят трептящите пламъчета на елхата -
палитра цветове, картини в различни пози.

 

Музика се слива със звъна кристален на чашите.
До устните новогодишното вино искри.
„За многая лета“ въздига душите ни, нашите
най съкровени желания, светли мечти.

 

Сърцата любовно преливат от обич и страсти,
надежди за бъдното, осветени от вярата,
че този миг най-сюблимен е толкоз всевластен,
има сила да промени утрешна земята ни цялата.

 

29 12 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...