30.12.2018 г., 0:50

За многая лета

756 0 0

ЗА МНОГАЯ ЛЕТА

 

Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице.

 

Звездите се къпят на прозореца в светлината.
Вятърът ги разлива върху сребърни рози,
Те галят трептящите пламъчета на елхата -
палитра цветове, картини в различни пози.

 

Музика се слива със звъна кристален на чашите.
До устните новогодишното вино искри.
„За многая лета“ въздига душите ни, нашите
най съкровени желания, светли мечти.

 

Сърцата любовно преливат от обич и страсти,
надежди за бъдното, осветени от вярата,
че този миг най-сюблимен е толкоз всевластен,
има сила да промени утрешна земята ни цялата.

 

29 12 2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...