ЗА МНОГАЯ ЛЕТА
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице.
Звездите се къпят на прозореца в светлината.
Вятърът ги разлива върху сребърни рози,
Те галят трептящите пламъчета на елхата -
палитра цветове, картини в различни пози.
Музика се слива със звъна кристален на чашите.
До устните новогодишното вино искри.
„За многая лета“ въздига душите ни, нашите ...