Ти момчето с черните коси,
в сърцето, като трънче се заби.
И гледах те аз отстрани,
но не ме допусна близко ти.
Излизаш с разни други
и за глеждаш техните тела,
а на мене само думи и никакви дела.
С усмивката прекрасна,
оставяш всеки път следи
и в съзнанието празно е само
момчето с черните коси.
© Денислава Донева Todos los derechos reservados