Молив, бял лист и мисли в главата, същия празен лист държах и вчера в ръката. Свършиха се вече думите красиви, а чувствата към мен са отново сиви.
Отново изгубен в долетяло отчаяние, изтощен от очакване и непрестанно желание, продължавам да търся нещото, с което да мога да отключа пътя към сърцето.
Път, за мен еднопосочен и без знаци за насока. Път, от който ти ме гониш, но не ще поема друга посока.
А листът е отново празен, но няма да стои така! Знам, че няма дума, с която да стопя леда, затова ще те рисувам - очите, устните, косата... Ще те измъкна от някой спомен, запечатал красотата.
И щом не мога да докосна теб, ще докосвам аз листа, и ще знам, че единствено така ще докосвам твойта красота...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.