4 jul 2007, 19:29

За момичето, на което казах "Сбогом"

  Poesía
2.5K 0 11
Молив, бял лист и мисли в главата,
същия празен лист държах и вчера в ръката.
Свършиха се вече думите красиви,
а чувствата към мен са отново сиви.

Отново изгубен в долетяло отчаяние,
изтощен от очакване и непрестанно желание,
продължавам да търся нещото, с което
да мога да отключа пътя към сърцето.

Път, за мен еднопосочен
и без знаци за насока.
Път, от който ти ме гониш,
но не ще поема друга посока.

А листът е отново празен, но няма да стои така!
Знам, че няма дума, с която да стопя леда,
затова ще те рисувам - очите, устните, косата...
Ще те измъкна от някой спомен, запечатал красотата.

И щом не мога да докосна теб,
ще докосвам аз листа,
и ще знам, че единствено така
ще докосвам твойта красота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...