4 jul 2007, 19:29

За момичето, на което казах "Сбогом"

  Poesía
2.5K 0 11
Молив, бял лист и мисли в главата,
същия празен лист държах и вчера в ръката.
Свършиха се вече думите красиви,
а чувствата към мен са отново сиви.

Отново изгубен в долетяло отчаяние,
изтощен от очакване и непрестанно желание,
продължавам да търся нещото, с което
да мога да отключа пътя към сърцето.

Път, за мен еднопосочен
и без знаци за насока.
Път, от който ти ме гониш,
но не ще поема друга посока.

А листът е отново празен, но няма да стои така!
Знам, че няма дума, с която да стопя леда,
затова ще те рисувам - очите, устните, косата...
Ще те измъкна от някой спомен, запечатал красотата.

И щом не мога да докосна теб,
ще докосвам аз листа,
и ще знам, че единствено така
ще докосвам твойта красота...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...