4.07.2007 г., 19:29

За момичето, на което казах "Сбогом"

2.5K 0 11
Молив, бял лист и мисли в главата,
същия празен лист държах и вчера в ръката.
Свършиха се вече думите красиви,
а чувствата към мен са отново сиви.

Отново изгубен в долетяло отчаяние,
изтощен от очакване и непрестанно желание,
продължавам да търся нещото, с което
да мога да отключа пътя към сърцето.

Път, за мен еднопосочен
и без знаци за насока.
Път, от който ти ме гониш,
но не ще поема друга посока.

А листът е отново празен, но няма да стои така!
Знам, че няма дума, с която да стопя леда,
затова ще те рисувам - очите, устните, косата...
Ще те измъкна от някой спомен, запечатал красотата.

И щом не мога да докосна теб,
ще докосвам аз листа,
и ще знам, че единствено така
ще докосвам твойта красота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...