6 may 2019, 11:26

За Морето – с любов... (лирични миниатюри)

443 1 1

 

 

За Морето с любов...

(лирични миниатюри)

 

1.За Моретос любов

 

Вълна не догонва вълната

в безкраен търкалящ се бяг

Морето е волност и вятър,

но Морето е също и бряг!...

 

Подгонил измамните истини

все вярвах в Хазартният зар,

а ми е трябвал единствено:

светлѝк от спасителен фар...

 

... И замъчвах се тихо тогава,

и душеше ме гърлото чак,

но във бурите сам проумявах,

че Морето е също и Бряг!...

                                                    

Едно време нейде в Южните морета

 

2.Пред буря

 

С атавистичното напомняне за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината

и синкав здрач към въздуха притуря

изящната прозрачност на нещата,

 

които проумяваме когато

от глупост лекомислено загубим,

но тази яснота на Осъзнатото -

помръква пак от следващи заблуди...

                                                              

Едно време нейде в Пасифика

 

3.Залезът

 

Потъна Залезът в морето,

но чудно, то не потъмня,

а почна приказно да свети

в предверието на нощта...

 

А въздухът над него смеси:

цвета на люляк и луна...

... И затрептя вълшебна песен

по всяка пламнала вълна...

                                                              

Едно време нейде в Южните морета

 

4.Легенда

 

Внезапна паднал на брега

от склона гол и каменист,

с любов превърна на дъга

вълните, Вятър поривист...

 

От разцъфтѐлите вълни

с букет от чудни цветове,

сега легенда се роди:

–за идващите векове...

                                                    

Едно време...Средиземно море

 

5.Островът

 

Дори на картата го няма,

с гори обрасъл и скалист,

пропуснал го е май мащаба,

но картата е само лист,

 

а Островът си съществува

подскачат пъргави кози

и откакто свят светува

растат там къдрави лози...

 

И вино силно като жажда

запазено за Богове,

по тая южна гръд се ражда

и отлежава векове...

 

... А два--три покрива се крият

подобно птици на върха:

вълшебен Остров за Светии

сменили нимба за греха...

                                                              

Едно време... Егейско море

 

 

6.Нощ под Южният кръст

 

Въздухът тежи от влага...

Тропик... Душна топлина...

Между облаците бяга

сянка от Луна...

 

А Морето на огромна

и разпенена Луна

удивително напомня...

... Тропик...

...Нощ от Вечността!...

                                                              

Някога - Червено море

 

7.Залез в Океана

 

На Залезът ме радват цветовете

разнасяни от буйни ветрове

във танцът им тържествен над Морето

се раждат и умират светове...

 

А първите звезди на небосвода,

когато срамежливо затрептят

аз вдигам тост: за Вечната природа

и гостите ѝ в този чуден свят!...

                                                    

Едно време  нейде в Индийски океан

 

8.Изгрев

 

Огнен Изгревът блещука...

Нежност шепотна струѝ

през сребристата пролука

от залязващи звезди...

 

... Някаква невероятна

разпиляна тишина,

Вятърът учуден грабва:

и разхвърля над света...

                                                              

Едно време нейде в Пасифика

Коста Качев

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...