За Морето – с любов... (лирични миниатюри)

За Морето – с любов...

(лирични миниатюри)

1.За Морето – с любов

Вълна не догонва вълната

в безкраен търкалящ се бяг –

Морето е волност и вятър,

но Морето е също и бряг!...

Подгонил измамните истини

все вярвах в Хазартният зар,

а ми е трябвал единствено:

светлѝк от спасителен фар...

... И замъчвах се тихо тогава,

и душеше ме гърлото чак,

но във бурите сам проумявах,

че Морето е също и Бряг!...

Едно време нейде в Южните морета

2.Пред буря

С атавистичното напомняне за буря

тревожно вятърът сгъстява тишината

и синкав здрач към въздуха притуря

изящната прозрачност на нещата,

които проумяваме когато

от глупост лекомислено загубим,

но тази яснота на Осъзнатото -

помръква пак от следващи заблуди...

Едно време нейде в Пасифика

3.Залезът

Потъна Залезът в морето,

но чудно, то не потъмня,

а почна приказно да свети

в предверието на нощта...

А въздухът над него смеси:

цвета на люляк и луна...

... И затрептя вълшебна песен

по всяка пламнала вълна...

Едно време нейде в Южните морета

4.Легенда

Внезапна паднал на брега

от склона гол и каменист,

с любов превърна на дъга

вълните, Вятър поривист...

От разцъфтѐлите вълни

с букет от чудни цветове,

сега легенда се роди:

–за идващите векове...

Едно време...Средиземно море

5.Островът

Дори на картата го няма,

с гори обрасъл и скалист,

пропуснал го е май мащаба,

но картата е само лист,

а Островът си съществува –

подскачат пъргави кози

и откакто свят светува

растат там къдрави лози...

И вино силно като жажда

запазено за Богове,

по тая южна гръд се ражда

и отлежава векове...

... А два--три покрива се крият

подобно птици на върха:

вълшебен Остров за Светии –

сменили нимба за греха...

Едно време... Егейско море

6.Нощ под Южният кръст

Въздухът тежи от влага...

Тропик... Душна топлина...

Между облаците бяга

сянка от Луна...

А Морето на огромна

и разпенена Луна

удивително напомня...

... Тропик...

...Нощ от Вечността!...

Някога - Червено море

7.Залез в Океана

На Залезът ме радват цветовете

разнасяни от буйни ветрове –

във танцът им тържествен над Морето

се раждат и умират светове...

А първите звезди на небосвода,

когато срамежливо затрептят –

аз вдигам тост: за Вечната природа

и гостите ѝ в този чуден свят!...

Едно време  нейде в Индийски океан

8.Изгрев

Огнен Изгревът блещука...

Нежност шепотна струѝ

през сребристата пролука

от залязващи звезди...

... Някаква невероятна

разпиляна тишина,

Вятърът учуден грабва:

и разхвърля над света...

Едно време нейде в Пасифика

Коста Качев