27 mar 2015, 23:18

За моя любим

1.2K 0 1

За теб аз изписах безкрайни куплети,
за теб аз изписах близо безброй.
В шкафа ги намерих и душата ми клета
за тях изплака тъй жален вой.

 

После подпалих страниците, превърнах ги в дим.
Кому са нужни близо хиляда листа?
За теб аз ги пишех, теб - моят любим
и сега те за моя любим ще горят.


Дано пушекът някак влезе в твоята къща
(да отвориш вратата-загуба на време).
Защото аз знам, ти мъка не пущаш.
Може да нацапа килима, някой пръстен да вземе.


И представи си, някоя плоча надраска,
за грамофона, който аз ти подарих;
от страница на някоя книга с ласка
да изтрие дума в любимия ти стих-


стих, от друга любима написан,
моите вече отдавна горят...
Дойде до твоята къща пушек стъписан ,
за да могат чуждите стихове да замълчат.


Те не млъкват обаче, бият се с дим,
бият те моите стихове, куплети,
написани те са за моя любим,
но чете той страници от други поети...

 

                             ***

 

А пръстите ми, милите, и те ще изгорят,
за да не могат повече за тебе да пишат.
Белите ми дробове от пушека ще умрат
и истински повече няма да дишат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ал Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Както и в предходното ти стихотворение, Ал и тук съзирам този оригинален
    маниер на изразяване. В него е закотвена поезия. Това не е просто една интимна изповед. Много повече е. Или поне на мен така ми се струва.

    Сърдечен поздрав за импониращия поетичен текст!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...