За теб аз изписах безкрайни куплети,
за теб аз изписах близо безброй.
В шкафа ги намерих и душата ми клета
за тях изплака тъй жален вой.
После подпалих страниците, превърнах ги в дим.
Кому са нужни близо хиляда листа?
За теб аз ги пишех, теб - моят любим
и сега те за моя любим ще горят.
Дано пушекът някак влезе в твоята къща
(да отвориш вратата-загуба на време).
Защото аз знам, ти мъка не пущаш.
Може да нацапа килима, някой пръстен да вземе. ...