За теб аз изписах безкрайни куплети,
за теб аз изписах близо безброй.
В шкафа ги намерих и душата ми клета
за тях изплака тъй жален вой.

После подпалих страниците, превърнах ги в дим.
Кому са нужни близо хиляда листа?
За теб аз ги пишех, теб - моят любим
и сега те за моя любим ще горят.

Дано пушекът някак влезе в твоята къща
(да отвориш вратата-загуба на време).
Защото аз знам, ти мъка не пущаш.
Може да нацапа килима, някой пръстен да вземе.

И представи си, някоя плоча надраска,
за грамофона, който аз ти подарих;
от страница на някоя книга с ласка
да изтрие дума в любимия ти стих-

стих, от друга любима написан,
моите вече отдавна горят...
Дойде до твоята къща пушек стъписан ,
за да могат чуждите стихове да замълчат.

Те не млъкват обаче, бият се с дим,
бият те моите стихове, куплети,
написани те са за моя любим,
но чете той страници от други поети...

                             ***

А пръстите ми, милите, и те ще изгорят,
за да не могат повече за тебе да пишат.
Белите ми дробове от пушека ще умрат
и истински повече няма да дишат.