4 mar 2010, 14:58

За моя роден град и неговите хора

  Poesía
3.3K 0 16

 

 

За моя  роден  град  и  неговите  хора

 

Ти  мрачен  си и сив, и  безнадежден,

мой стар и поотъркан вече, малък град,

напускан, намаляващ бавно всеки ден,

за  мене си  оставаш голгота, рай и ад.

 

Сценарий мой си ти и моя първа сцена,

с безбройни  засукани  дилеми и съдби,

България мъничка си, в която е родена,

съдба човешка  от радости и от тъжби.

 

Минаващ  съм през  тебе, малък  град,

на  милиони  си житейски  кръстопът

и може би вековно в недрата твои спят

съдби, надежди, памети, които те творят.

 

 

 

ЕТ МАЧИБО 2010

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тъжно и съкровено...
  • Благодаря Мариана, Котел е борчески град. Харесвам го. Там има разкошни хора. И могат да се проследят разкошни съдби. Отдавна имам поглед върху града. Изключително приятно ми е било да говоря с стария кмет Георги Дедов и с настоящия Христо Киров. Не знам но ми се струва че там лоши хора няма. Или пък аз съм малко сбъркан и търся само доброто в хората. Миналата година бях и на Балкана пее и разказва там. Имаге страхотно музикално училище, невероятен детски танцов ансамбъл. И култура която велики личности са Ви оставили в аванс Поздрави и на теб
  • Поздрав от родното ми градче-Котел и настоящия ми град -Бургас!Разликата е в човешките отношения.Нещо ,като салата без подправки.Досети се къде?Поздрав!
  • Приятно ми е да го прочета от теб Боби. Аз също мисля , че човек не трябвада забравя тези които среща докато върви нагоре защото ще среща същите хора и места и по пътя си надолу. А то неминуемо ще се случи един ден. Приятелски поздрави
  • ... напускан и напукан... в руините също има живот... сенките са живи... оживяват напролет... иначе почувствах пустотата...!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...