4 мар. 2010 г., 14:58

За моя роден град и неговите хора

3.3K 0 16

 

 

За моя  роден  град  и  неговите  хора

 

Ти  мрачен  си и сив, и  безнадежден,

мой стар и поотъркан вече, малък град,

напускан, намаляващ бавно всеки ден,

за  мене си  оставаш голгота, рай и ад.

 

Сценарий мой си ти и моя първа сцена,

с безбройни  засукани  дилеми и съдби,

България мъничка си, в която е родена,

съдба човешка  от радости и от тъжби.

 

Минаващ  съм през  тебе, малък  град,

на  милиони  си житейски  кръстопът

и може би вековно в недрата твои спят

съдби, надежди, памети, които те творят.

 

 

 

ЕТ МАЧИБО 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно и съкровено...
  • Благодаря Мариана, Котел е борчески град. Харесвам го. Там има разкошни хора. И могат да се проследят разкошни съдби. Отдавна имам поглед върху града. Изключително приятно ми е било да говоря с стария кмет Георги Дедов и с настоящия Христо Киров. Не знам но ми се струва че там лоши хора няма. Или пък аз съм малко сбъркан и търся само доброто в хората. Миналата година бях и на Балкана пее и разказва там. Имаге страхотно музикално училище, невероятен детски танцов ансамбъл. И култура която велики личности са Ви оставили в аванс Поздрави и на теб
  • Поздрав от родното ми градче-Котел и настоящия ми град -Бургас!Разликата е в човешките отношения.Нещо ,като салата без подправки.Досети се къде?Поздрав!
  • Приятно ми е да го прочета от теб Боби. Аз също мисля , че човек не трябвада забравя тези които среща докато върви нагоре защото ще среща същите хора и места и по пътя си надолу. А то неминуемо ще се случи един ден. Приятелски поздрави
  • ... напускан и напукан... в руините също има живот... сенките са живи... оживяват напролет... иначе почувствах пустотата...!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...