За моя роден град и неговите хора
Ти мрачен си и сив, и безнадежден,
мой стар и поотъркан вече, малък град,
напускан, намаляващ бавно всеки ден,
за мене си оставаш голгота, рай и ад.
Сценарий мой си ти и моя първа сцена,
с безбройни засукани дилеми и съдби,
България мъничка си, в която е родена,
съдба човешка от радости и от тъжби.
Минаващ съм през тебе, малък град,
на милиони си житейски кръстопът
и може би вековно в недрата твои спят ...