4.03.2010 г., 14:58

За моя роден град и неговите хора

3.3K 0 16

 

 

За моя  роден  град  и  неговите  хора

 

Ти  мрачен  си и сив, и  безнадежден,

мой стар и поотъркан вече, малък град,

напускан, намаляващ бавно всеки ден,

за  мене си  оставаш голгота, рай и ад.

 

Сценарий мой си ти и моя първа сцена,

с безбройни  засукани  дилеми и съдби,

България мъничка си, в която е родена,

съдба човешка  от радости и от тъжби.

 

Минаващ  съм през  тебе, малък  град,

на  милиони  си житейски  кръстопът

и може би вековно в недрата твои спят

съдби, надежди, памети, които те творят.

 

 

 

ЕТ МАЧИБО 2010

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно и съкровено...
  • Благодаря Мариана, Котел е борчески град. Харесвам го. Там има разкошни хора. И могат да се проследят разкошни съдби. Отдавна имам поглед върху града. Изключително приятно ми е било да говоря с стария кмет Георги Дедов и с настоящия Христо Киров. Не знам но ми се струва че там лоши хора няма. Или пък аз съм малко сбъркан и търся само доброто в хората. Миналата година бях и на Балкана пее и разказва там. Имаге страхотно музикално училище, невероятен детски танцов ансамбъл. И култура която велики личности са Ви оставили в аванс Поздрави и на теб
  • Поздрав от родното ми градче-Котел и настоящия ми град -Бургас!Разликата е в човешките отношения.Нещо ,като салата без подправки.Досети се къде?Поздрав!
  • Приятно ми е да го прочета от теб Боби. Аз също мисля , че човек не трябвада забравя тези които среща докато върви нагоре защото ще среща същите хора и места и по пътя си надолу. А то неминуемо ще се случи един ден. Приятелски поздрави
  • ... напускан и напукан... в руините също има живот... сенките са живи... оживяват напролет... иначе почувствах пустотата...!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...