12 may 2006, 16:38

За моята любов

  Poesía
1.4K 0 9
Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?

Дали чувствата са толкова дълбоки?
Има ли между нас истинска любов?
Дали това не са замисли жестоки?
Дали всичко не е просто облог?

Готова бях да ти се отдам,
дори мисля, че във теб се влюбих.
Исках най-ценното си нещо да ти дам,
дори принципите си заради теб погубих.

Надявах се ти да си момчето,
което дълго до мен ще стои.
И съществото ми - от теб превзето,
винаги ще е готово да защити.

Сега знам, че всичко бе игра
и нищо не беше реално!
Разби ти моята мечта
и отхвърли ме толкова безжално.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно е любовта ти да е искренна, друго е да е първа. Първата любов оставя в теб силен отпечатък, тя не се забравя. Поздрави!
  • Меричка, знам че светът е осеян с любов и може би щях да намеря още някоя истинска, но това беше моята Първа и за това и толкова ценна. Сега съм омъжена и съм напълно щастлива! Но въпреки брака и новото начало, което почнах, спомените винаги ще останат с мен, а аз се радвам, че сега те ми носят само лека усмивка!
    Поздрави на всички и благодаря най-искрено за коментарите!
  • О, не знаеш колко истински те чакат
    някъде! Открий ги!
  • Какво да кажа, ... моята първа истинска любов!
  • Благодаря! Благодаря на всички Ви!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...