May 12, 2006, 4:38 PM

За моята любов

  Poetry
1.4K 0 9
Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?

Дали чувствата са толкова дълбоки?
Има ли между нас истинска любов?
Дали това не са замисли жестоки?
Дали всичко не е просто облог?

Готова бях да ти се отдам,
дори мисля, че във теб се влюбих.
Исках най-ценното си нещо да ти дам,
дори принципите си заради теб погубих.

Надявах се ти да си момчето,
което дълго до мен ще стои.
И съществото ми - от теб превзето,
винаги ще е готово да защити.

Сега знам, че всичко бе игра
и нищо не беше реално!
Разби ти моята мечта
и отхвърли ме толкова безжално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно е любовта ти да е искренна, друго е да е първа. Първата любов оставя в теб силен отпечатък, тя не се забравя. Поздрави!
  • Меричка, знам че светът е осеян с любов и може би щях да намеря още някоя истинска, но това беше моята Първа и за това и толкова ценна. Сега съм омъжена и съм напълно щастлива! Но въпреки брака и новото начало, което почнах, спомените винаги ще останат с мен, а аз се радвам, че сега те ми носят само лека усмивка!
    Поздрави на всички и благодаря най-искрено за коментарите!
  • О, не знаеш колко истински те чакат
    някъде! Открий ги!
  • Какво да кажа, ... моята първа истинска любов!
  • Благодаря! Благодаря на всички Ви!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...