12.05.2006 г., 16:38

За моята любов

1.4K 0 9
Защо в думите ти срещам студ?
Защо в очите ти съзирам празнота?
Защо в душата сееш смут?
Защо подклаждаш ти една лъжа?

Дали чувствата са толкова дълбоки?
Има ли между нас истинска любов?
Дали това не са замисли жестоки?
Дали всичко не е просто облог?

Готова бях да ти се отдам,
дори мисля, че във теб се влюбих.
Исках най-ценното си нещо да ти дам,
дори принципите си заради теб погубих.

Надявах се ти да си момчето,
което дълго до мен ще стои.
И съществото ми - от теб превзето,
винаги ще е готово да защити.

Сега знам, че всичко бе игра
и нищо не беше реално!
Разби ти моята мечта
и отхвърли ме толкова безжално.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едно е любовта ти да е искренна, друго е да е първа. Първата любов оставя в теб силен отпечатък, тя не се забравя. Поздрави!
  • Меричка, знам че светът е осеян с любов и може би щях да намеря още някоя истинска, но това беше моята Първа и за това и толкова ценна. Сега съм омъжена и съм напълно щастлива! Но въпреки брака и новото начало, което почнах, спомените винаги ще останат с мен, а аз се радвам, че сега те ми носят само лека усмивка!
    Поздрави на всички и благодаря най-искрено за коментарите!
  • О, не знаеш колко истински те чакат
    някъде! Открий ги!
  • Какво да кажа, ... моята първа истинска любов!
  • Благодаря! Благодаря на всички Ви!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....