29 ago 2006, 9:46

за моята малка муза :)

  Poesía
1.9K 0 2

 къде отвя те вятъра сега...
 къде отнесе с тебе любовта?
 нима приятна е тази съдба -
 да ти откраднат сърцето,
 и да те лишат от обичта!?

 защо сам остави ме пак?
 защо остави да ме обгърне мрак...
 малко ли любов ти дадох?!
 със какво те предадох?
 с какво заслужих тази зла съдба -
 да съм далеч от теб..
 
 ....в моите очи ти си любовта...

 ласките свои на теб ще дам,
 целия си свят на колене ще ти предам..
 само до мен искам да си... 
 искам само с теб да споделя любовта си..

 искам те... само теб обичам и желая..
 пожелай да бъдеш с мен до края.. !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златин Тодорински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • къде отвя те вятъра сега
    къде отнесе с тебе любовта?
    нима откраднато сърцето
    е най-приятната съдба?
    Защо лишените от обич
    оставени сме пак сами?
    С какво заслужих тази орис
    да съм далеч от теб сега.
    Нима не стига любовта ми
    предадена ли се почувства пак?


    ето така е по-ритмично, но е ужасно клиширано. Помисли го още малко.

    Лично мнение разбира се.
  • Не ме грабва стихото!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...