29 авг. 2006 г., 09:46

за моята малка муза :)

Поэзия

1.9K 0 2

къде отвя те вятъра сега...
къде отнесе с тебе любовта?
нима приятна е тази съдба -
да ти откраднат сърцето,
и да те лишат от обичта!?

защо сам остави ме пак?
защо остави да ме обгърне мрак...
малко ли любов ти дадох?!
със какво те предадох?
с какво заслужих тази зла съдба -
да съм далеч от теб..

....в моите очи ти си любовта...

ласките свои на теб ще дам,
целия си свят на колене ще ти предам..
само до мен искам да си...
искам само с теб да споделя любовта си..

искам те... само теб обичам и желая..
пожелай да бъдеш с мен до края.. !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Paparaka (Божидар Тодоров)

къде отвя те вятъра сега
къде отнесе с тебе любовта?
нима откраднато сърцето
е най-приятната съдба?
Защо лишените от обич
оставени сме пак сами?
С какво заслужих тази орис
да съм далеч от теб сега.
Нима не стига любовта ми
предадена ли се почувства пак?

ето така е по-ритмично, но е ужасно клиширано. Помисли го още малко.

Лично мнение разбира се.

2006-08-29T11:14:13+03:00
megans (Магдалена Василева)

Не ме грабва стихото!

2006-08-29T10:49:43+03:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬