7 dic 2021, 7:05

За моята несподелена любов

718 0 4

Чувствам се толкова слаба,

че вече не искам да се боря със никой.

Искам просто да те дочакам

да се влюбиш в мен, любими.

 

Аз знам, че ставам вече жалка

със тези свои смели мечти,

които не те вълнуват особено...

Нали така? Хайде кажи!

 

Кажи ми, че се превземам!

Кажи ми, че не си само ти!

Кажи ми колко ти пука за мене,

но си ми само приятел ти…

 

Да, знам го, но пак те обичам

и не те задължавам с тази своя любов.

Затова живей, мечтай и обичай

и ако някога все пак станеш готов–

 

знай, че съм тук,

готова

да станем едно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Венова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да обичаш силно е красота, да отвориш очи е мъдрост, да продължиш е смелост.
  • Иринакис, права сте за изгубеното време. Но тогава, когато го писах бях просто влюбена тийнейджърка, която не си представяше да обича друг, освен този, който просто не я обичаше...
  • Чисто изгубено време. Откъде такъв даян за чакане, не знам.
  • Приятно.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...