7.12.2021 г., 7:05

За моята несподелена любов

717 0 4

Чувствам се толкова слаба,

че вече не искам да се боря със никой.

Искам просто да те дочакам

да се влюбиш в мен, любими.

 

Аз знам, че ставам вече жалка

със тези свои смели мечти,

които не те вълнуват особено...

Нали така? Хайде кажи!

 

Кажи ми, че се превземам!

Кажи ми, че не си само ти!

Кажи ми колко ти пука за мене,

но си ми само приятел ти…

 

Да, знам го, но пак те обичам

и не те задължавам с тази своя любов.

Затова живей, мечтай и обичай

и ако някога все пак станеш готов–

 

знай, че съм тук,

готова

да станем едно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Венова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да обичаш силно е красота, да отвориш очи е мъдрост, да продължиш е смелост.
  • Иринакис, права сте за изгубеното време. Но тогава, когато го писах бях просто влюбена тийнейджърка, която не си представяше да обича друг, освен този, който просто не я обичаше...
  • Чисто изгубено време. Откъде такъв даян за чакане, не знам.
  • Приятно.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...