ДаниелаВенова (Даниела Венова)
4 1
Dec 7, 2021, 7:05 AM

За моята несподелена любов 

  Poetry » Love
429 0 4

Чувствам се толкова слаба,

че вече не искам да се боря със никой.

Искам просто да те дочакам

да се влюбиш в мен, любими.

 

Аз знам, че ставам вече жалка

със тези свои смели мечти,

които не те вълнуват особено...

Нали така? Хайде кажи!

 

Кажи ми, че се превземам!

Кажи ми, че не си само ти!

Кажи ми колко ти пука за мене,

но си ми само приятел ти…

 

Да, знам го, но пак те обичам

и не те задължавам с тази своя любов.

Затова живей, мечтай и обичай

и ако някога все пак станеш готов–

 

знай, че съм тук,

готова

да станем едно.

© Даниела Венова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да обичаш силно е красота, да отвориш очи е мъдрост, да продължиш е смелост.
  • Иринакис, права сте за изгубеното време. Но тогава, когато го писах бях просто влюбена тийнейджърка, която не си представяше да обича друг, освен този, който просто не я обичаше...
  • Чисто изгубено време. Откъде такъв даян за чакане, не знам.
  • Приятно.
Random works
: ??:??