13 mar 2010, 13:44

За моята приятелка!

  Poesía
1.6K 0 1

  За Камито:)

 

По клоните дъждът се лее,
а гарванът зловещо пее,
хвърлил той черното си наметало
и злото сякаш остаряло.
Сега истината царяла
и като крехка пъпка узряла,
и никога не е умряла.
Сега ти бъди като нея,
отърви се от злата фея.
Усмивката силно изрази
и света ти преобрази,
защото тя те ръководи,
без съмнение след тебе ходи.
Доброто у теб открехни
и винаги ти го пази :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...