12 oct 2010, 12:43

За Надеждата 

  Poesía
667 0 9

Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...

Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?

Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,

а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.

 

А казват, че умирала си ти последна, след живота даже...

Последен да умреш след края, не значи ли пак смърт?

После, някой заблуден глупак за тебе приказка ще разкаже

и в кръг ще събере слепците. Какъв измамник дърт!

 

Глупачка, отдавна приказки слуха ми не вълнуват,

там в бездната не сме си нужни, имай ми доверие,

и изгревите на съзнанието ми до смърт жадуват

да те прогонят безвъзвратно в миналото пропадение.

 

Предателка,  продаде ме за шепа сляпа вяра.

Превърна ме в нуждаеща измислица, лъжа.

Погреба ме с бездетните, покварени души на звяра.

Размени ме за онази грозна, хорска нищета.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!Поздрав ,Ники!
  • Здравей,Кристина...благодаря за прочита и позитивния коментар
  • Без надежда животът е непоносим, не надеждата, а съдбата
    може би трябва да виним за несбъдването...
    Оригинален и докосващ стих, силни метафори!
    Поздрави и за дръзката лирическа и за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • обикновено обвинявам себе си за нещата,благодаря за прочита, поздрави Росе,Арлина
  • Все някой или нещо ни е крив.А всъщност...всеки сам тъче пътеките, по които върви!
  • Разбунтуваният млад човек е написал това гневно стихотворение.
    Може би по пътя към ... трябва да се мине и оттук, което ти си направила доста добре.
    Поздравления!
  • ето го и "ключа от бараката", Поетебезброй усмивки за теб
  • Така е, Весе...ядосах и се "малко", всъщност намерих едни много стари мой неща от 2003/04 и идеята беше там, просто я пренаписахпоздрави
  • И на теб...благодаря за прочита и поздрави с новия ми вид смях гагагагагагага
Propuestas
: ??:??