За Надеждата
Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...
Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?
Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,
а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.
А казват, че умирала си ти последна, след живота даже...
Последен да умреш след края, не значи ли пак смърт?
После, някой заблуден глупак за тебе приказка ще разкаже
и в кръг ще събере слепците. Какъв измамник дърт!
Глупачка, отдавна приказки слуха ми не вълнуват,
там в бездната не сме си нужни, имай ми доверие,
и изгревите на съзнанието ми до смърт жадуват
да те прогонят безвъзвратно в миналото пропадение.
Предателка, продаде ме за шепа сляпа вяра.
Превърна ме в нуждаеща измислица, лъжа.
Погреба ме с бездетните, покварени души на звяра.
Размени ме за онази грозна, хорска нищета.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
