12 окт. 2010 г., 12:43

За Надеждата 

  Поэзия
726 0 9
Градиш окови към звездите, проправяш път към вечността...
Какво си ти, проклетнице? Една безумна, алчна крадла?
Не си ли спомняш, че прегръщах те в обичаната самота,
а ти, нещастнице, създаде свят от сатана, по-подла.
А казват, че умирала си ти последна, след живота даже...
Последен да умреш след края, не значи ли пак смърт?
После, някой заблуден глупак за тебе приказка ще разкаже
и в кръг ще събере слепците. Какъв измамник дърт!
Глупачка, отдавна приказки слуха ми не вълнуват,
там в бездната не сме си нужни, имай ми доверие,
и изгревите на съзнанието ми до смърт жадуват
да те прогонят безвъзвратно в миналото пропадение. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Все права защищены

Предложения
: ??:??