@--> за нас
Отново тъмната нощ пропада в безкрая,
над улиците пусти тегне мрачна самота.
Колко отдавна се търсихме с тебе, не зная,
за да открием в другия своята сродна душа.
А сега, в стаята уютна, запалили свещи
на малка масичка, пред чашите с вино,
претръпнали от толкова напразни срещи
стоим, а сърцата на двама ни бият в едно.
С добри и влюбени очи ме гледаш нежно,
а вплетените ми в молитвен танц ръце шептят -
от хората, с които ще се срещат пак с мене
единствен ти, любими, ще обсебваш моя свят.
Уморени от дълго и напразно очакване
изричаме думи, но светли, без болка и гняв.
И молим се Богу този ден да бъде последният,
ден, в който живяхме без теб, наша Любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
