27 mar 2008, 16:21

За нас...

  Poesía
961 0 19

Тичах след закъснели влакове 
и разпитвах за теб непознати,
а те сенчесто отминаваха
и изчезваха в тишината...


Тичах и питах...
тичах без дъх и посока,
търсих те в празни очи,
молитвено скитах,
скрила във себе си огъня... Още гори.


Само усещане някакво
за твоята близост
носеше надежди-остатъци,
ала ти все не идваше...


Тичах... и вятърът тичаше
в същата тази безсмислица...
Зная, че в нашто обичане
още дълго ще тичаме...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...