Тичах след закъснели влакове
и разпитвах за теб непознати,
а те сенчесто отминаваха
и изчезваха в тишината...
Тичах и питах...
тичах без дъх и посока,
търсих те в празни очи,
молитвено скитах,
скрила във себе си огъня... Още гори.
Само усещане някакво
за твоята близост
носеше надежди-остатъци,
ала ти все не идваше...
Тичах... и вятърът тичаше
в същата тази безсмислица...
Зная, че в нашто обичане
още дълго ще тичаме...
© Яна Вълчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
