Тичах след закъснели влакове
и разпитвах за теб непознати,
а те сенчесто отминаваха
и изчезваха в тишината...
Тичах и питах...
тичах без дъх и посока,
търсих те в празни очи,
молитвено скитах,
скрила във себе си огъня... Още гори.
Само усещане някакво
за твоята близост
носеше надежди-остатъци,
ала ти все не идваше...
Тичах... и вятърът тичаше
в същата тази безсмислица...
Зная, че в нашто обичане
още дълго ще тичаме...
© Яна Вълчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
