За нас...
Тичах след закъснели влакове
и разпитвах за теб непознати,
а те сенчесто отминаваха
и изчезваха в тишината...
Тичах и питах...
тичах без дъх и посока,
търсих те в празни очи,
молитвено скитах,
скрила във себе си огъня... Още гори.
Само усещане някакво
за твоята близост
носеше надежди-остатъци,
ала ти все не идваше...
Тичах... и вятърът тичаше
в същата тази безсмислица...
Зная, че в нашто обичане
още дълго ще тичаме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Вълчева Все права защищены
