24 ago 2009, 0:01

За нас

978 0 1

Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,

а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,

обичахме се, но почти като на шега,

живяхме си  с поникнали крила

и вярвахме във велики чудеса.

Съчинявахме истории с  дукове и дукеси,

приказвахме си  за  странните ни  интереси,

за щастието си допринасяхме

и велики глупости си поднасяхме,

а сега съдим се и по делата си  се произнасяме,

аз надалеко искам да те отнеса

и спокойствие в душата ти да пренеса.

Всичко аз ще понеса,

стига всички капки на тъга да изнеса

и повече самота да не ти донеса.

Нека заедно скрием се зад таз завеса

и път намерим към любовта..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...