24 ago 2009, 0:01

За нас

976 0 1

Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,

а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,

обичахме се, но почти като на шега,

живяхме си  с поникнали крила

и вярвахме във велики чудеса.

Съчинявахме истории с  дукове и дукеси,

приказвахме си  за  странните ни  интереси,

за щастието си допринасяхме

и велики глупости си поднасяхме,

а сега съдим се и по делата си  се произнасяме,

аз надалеко искам да те отнеса

и спокойствие в душата ти да пренеса.

Всичко аз ще понеса,

стига всички капки на тъга да изнеса

и повече самота да не ти донеса.

Нека заедно скрием се зад таз завеса

и път намерим към любовта..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...