Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,
а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,
обичахме се, но почти като на шега,
живяхме си с поникнали крила
и вярвахме във велики чудеса.
Съчинявахме истории с дукове и дукеси,
приказвахме си за странните ни интереси,
за щастието си допринасяхме
и велики глупости си поднасяхме,
а сега съдим се и по делата си се произнасяме,
аз надалеко искам да те отнеса
и спокойствие в душата ти да пренеса. ...