Колко караници, смехории и тъга преживяхме с тебе,

а дали си спомняш в началото глупави си бяхме,

обичахме се, но почти като на шега,

живяхме си  с поникнали крила

и вярвахме във велики чудеса.

Съчинявахме истории с  дукове и дукеси,

приказвахме си  за  странните ни  интереси,

за щастието си допринасяхме

и велики глупости си поднасяхме,

а сега съдим се и по делата си  се произнасяме,

аз надалеко искам да те отнеса

и спокойствие в душата ти да пренеса.

Всичко аз ще понеса,

стига всички капки на тъга да изнеса

и повече самота да не ти донеса.

Нека заедно скрием се зад таз завеса

и път намерим към любовта..