21 mar 2009, 14:04

За нас - момичета

  Poesía » Otra
868 0 2

Момичета, смело напред!
Животът ни е научил да се борим със него.
Дали някога всичко ще ни е наред,
зависи единствено от нашето верую.

Скръцнете със зъби
и ехидно му се усмихнете.
С напукани длани изтрийте сълзите
и после гордо главата вдигнете.

Нека той знае, че вие,
а не той вече диктува правилата.
Нека силата във вас открие
и дори да загрубее играта,

вие ще сте тези, които
спечелили сте накрая.
Защото сте силни и открито
разказвате своите тайни.

Защото дори да е страшен живота,
когато подкрепа отникъде нямаш,
разбираш какво е самотата,
че няма във какво да вярваш.

Във мрачния ден преоткриваш
ръката нежна на мъжа,
на която всеки ден се опираш
и в чиито поглед няма лъжа.

И слънцето ето, изгрява,
и пълна е твоята душа,
усмивката на детето ни сгрява
и вечната обич на мъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...