21 mar 2009, 14:04

За нас - момичета

  Poesía » Otra
869 0 2

Момичета, смело напред!
Животът ни е научил да се борим със него.
Дали някога всичко ще ни е наред,
зависи единствено от нашето верую.

Скръцнете със зъби
и ехидно му се усмихнете.
С напукани длани изтрийте сълзите
и после гордо главата вдигнете.

Нека той знае, че вие,
а не той вече диктува правилата.
Нека силата във вас открие
и дори да загрубее играта,

вие ще сте тези, които
спечелили сте накрая.
Защото сте силни и открито
разказвате своите тайни.

Защото дори да е страшен живота,
когато подкрепа отникъде нямаш,
разбираш какво е самотата,
че няма във какво да вярваш.

Във мрачния ден преоткриваш
ръката нежна на мъжа,
на която всеки ден се опираш
и в чиито поглед няма лъжа.

И слънцето ето, изгрява,
и пълна е твоята душа,
усмивката на детето ни сгрява
и вечната обич на мъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...