21 mar 2009, 14:04

За нас - момичета

  Poesía » Otra
873 0 2

Момичета, смело напред!
Животът ни е научил да се борим със него.
Дали някога всичко ще ни е наред,
зависи единствено от нашето верую.

Скръцнете със зъби
и ехидно му се усмихнете.
С напукани длани изтрийте сълзите
и после гордо главата вдигнете.

Нека той знае, че вие,
а не той вече диктува правилата.
Нека силата във вас открие
и дори да загрубее играта,

вие ще сте тези, които
спечелили сте накрая.
Защото сте силни и открито
разказвате своите тайни.

Защото дори да е страшен живота,
когато подкрепа отникъде нямаш,
разбираш какво е самотата,
че няма във какво да вярваш.

Във мрачния ден преоткриваш
ръката нежна на мъжа,
на която всеки ден се опираш
и в чиито поглед няма лъжа.

И слънцето ето, изгрява,
и пълна е твоята душа,
усмивката на детето ни сгрява
и вечната обич на мъжа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тонка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...