Mar 21, 2009, 2:04 PM

За нас - момичета

  Poetry » Other
874 0 2

Момичета, смело напред!
Животът ни е научил да се борим със него.
Дали някога всичко ще ни е наред,
зависи единствено от нашето верую.

Скръцнете със зъби
и ехидно му се усмихнете.
С напукани длани изтрийте сълзите
и после гордо главата вдигнете.

Нека той знае, че вие,
а не той вече диктува правилата.
Нека силата във вас открие
и дори да загрубее играта,

вие ще сте тези, които
спечелили сте накрая.
Защото сте силни и открито
разказвате своите тайни.

Защото дори да е страшен живота,
когато подкрепа отникъде нямаш,
разбираш какво е самотата,
че няма във какво да вярваш.

Във мрачния ден преоткриваш
ръката нежна на мъжа,
на която всеки ден се опираш
и в чиито поглед няма лъжа.

И слънцето ето, изгрява,
и пълна е твоята душа,
усмивката на детето ни сгрява
и вечната обич на мъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...