Mar 21, 2009, 2:04 PM

За нас - момичета

  Poetry » Other
866 0 2

Момичета, смело напред!
Животът ни е научил да се борим със него.
Дали някога всичко ще ни е наред,
зависи единствено от нашето верую.

Скръцнете със зъби
и ехидно му се усмихнете.
С напукани длани изтрийте сълзите
и после гордо главата вдигнете.

Нека той знае, че вие,
а не той вече диктува правилата.
Нека силата във вас открие
и дори да загрубее играта,

вие ще сте тези, които
спечелили сте накрая.
Защото сте силни и открито
разказвате своите тайни.

Защото дори да е страшен живота,
когато подкрепа отникъде нямаш,
разбираш какво е самотата,
че няма във какво да вярваш.

Във мрачния ден преоткриваш
ръката нежна на мъжа,
на която всеки ден се опираш
и в чиито поглед няма лъжа.

И слънцето ето, изгрява,
и пълна е твоята душа,
усмивката на детето ни сгрява
и вечната обич на мъжа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тонка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...