KillaBee (Вероника)
5 73
25 ago 2005, 13:54

За Насилието и Принудата 

  Poesía
1271 0 5

Лед.Безкраен сънувам се вие
Път сред пустиня от сняг.
Облизвам си пръстите
сини са измръзнали в кристалния ден.
Белотата безмилостно блести
в очите ми изгаря.

Трябва да бързам,мразя
да бързам,а ме гонят
хиляди нощи и стотици дни
изпълнени от синия лед.
Сънувам обръщам се.Той
тича все още,по-силно
към мен,към тяло натежало
от проклета умора.Филмова лента.
Отчаяна мисля ще падна
ето на тази бабуна.Пророк.
Минавам!Подметките са ми верни.
Врагът пада.Сърцето отчаяно
бликва.Може би...
Ще се скрия зад онзи хълм пухкава пряспа.
Преследвачът е станал и дебнал.Кошута
излизам,промъквам се.Няма.Хвана ме.Прегръдка от лед.

Лед.Безкраен в мен виждам приплъзва.
Изгорените ледени пръсти плахо пипат
лицето замръзнало.Вцепенено е
чистото в мен омърляно
в кишата на пътя.
Ще погина.Но преди да погина ще
продължа.Макар и вцепенена в леда

© Вероника Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • не мога да го кажа със сигурност, но мисля, че успешно пресъздава атмосферата. ужас.
  • Много е силно! Поздрав! Дано на никой не му се случва такова нещо!
  • Ами и аз не съм го преживяла,но съм говорила с момичета от Анимус,насилени да проституират.Най ме шокира историята на едно момиче което се прибирало по здрачаване през Борисовата градина и го изнасилили.А то живее в чужбина и било на гости на баба си.Много,много кофти.
  • Не ми се е случвало. Стихът ти създава напрежение, поздрав и си мисля, че такива неща трябва по - бързо да се забравят, а изливането на белия лист помага болката да намалеее. Усмихвай се!
  • Това створение посвещавам на всички, преживяли насилие. Вцепенението което описвам е характерно за това което жената/момичето ипитва след изнасилване.
Propuestas
: ??:??