4 nov 2009, 1:36

За него

Poesía » Otra

885 0 3

За него казваха, че е на двадесет и три
и искаха с усмивчица една да ги дари.
Аз в очите му намирах я -
за мен тя беше като на дете...

Всички с трепет чакаха го,
в къси смешнички поли.
Давеха се с дим, щом погледа му срещнеха
и кикот в стил "вземи ме" в коридора пак ехти.

Седях и гледах отстрани и страх ме глождеше отвътре,
че очите му, ако съзра, не ще отмина с вдигната глава...
С поглед аз не го докоснах, но щом разминахме се ние,
малки спомени от бъдещето накараха ме да настръхна...

Разбрах какво е да вървиш и всичко долу да потъва,
усетих полъх нежен как копие в сърцето ми забива,
удавих се във поглед тъмен и тъй мъжки нежен
и успях да се изправя... след като изтече между пръстите в прегръдка...

08.02.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

infinityNoMore (Ели ИзбериСи)

Мерси, Тошко

2009-11-06T13:10:50+02:00
Totkov (Игор Григорович)

Много е красиво и някак си нежно, забавно и закачливо. Поздравявам Те за Творбата.

2009-11-04T17:48:07+02:00
Erato (Erato Eratova)

Може малко да го редактираш. Иначе замисъла ми хареса. Ето едно предложение от мен:

За него казваха, че е на двадесет и три
И само с поглед карал сърцето да се разтупти
Но аз единствена в очите му откривах
Усмивката, която той от всички крие...

А как очакваха го с трепет,
Разголили бедра под късите поли
В дим се давеха щом погледа му срещнат
И караха с кикот коридора да ехти „ела и ме вземи”

Стоях, разглеждайки ги отстрани,
А странен страх ме глождеше отвътре,
Че щом разминем се и срещнем се с погледи
С вдигната глава не ще си тръгна

Не го докоснах с моя поглед,
но с неговия ме докосна той
разминахме се като айсберзи от лед
за бъдещето мислите отнеха ми покоя

Разбрах какво е да вървиш,
а всъщност да потъваш...
удавих се в погледа безбрежен
изтекъл между хорски стъпки...

Малко не ми се получи края, но може още малко да се пипне

2009-11-04T15:40:15+02:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0