Nov 4, 2009, 1:36 AM

За него

  Poetry » Other
883 0 3

За него казваха, че е на двадесет и три
и искаха с усмивчица една да ги дари.
Аз в очите му намирах я -
за мен тя беше като на дете...

Всички с трепет чакаха го,
в къси смешнички поли.
Давеха се с дим, щом погледа му срещнеха
и кикот в стил "вземи ме" в коридора пак ехти.

Седях и гледах отстрани и страх ме глождеше отвътре,
че очите му, ако съзра, не ще отмина с вдигната глава...
С поглед аз не го докоснах, но щом разминахме се ние,
малки спомени от бъдещето накараха ме да настръхна...

Разбрах какво е да вървиш и всичко долу да потъва,
усетих полъх нежен как копие в сърцето ми забива,
удавих се във поглед тъмен и тъй мъжки нежен
и успях да се изправя... след като изтече между пръстите в прегръдка...

08.02.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели ИзбериСи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Тошко
  • Много е красиво и някак си нежно, забавно и закачливо. Поздравявам Те за Творбата.
  • Може малко да го редактираш. Иначе замисъла ми хареса. Ето едно предложение от мен:


    За него казваха, че е на двадесет и три
    И само с поглед карал сърцето да се разтупти
    Но аз единствена в очите му откривах
    Усмивката, която той от всички крие...

    А как очакваха го с трепет,
    Разголили бедра под късите поли
    В дим се давеха щом погледа му срещнат
    И караха с кикот коридора да ехти „ела и ме вземи”

    Стоях, разглеждайки ги отстрани,
    А странен страх ме глождеше отвътре,
    Че щом разминем се и срещнем се с погледи
    С вдигната глава не ще си тръгна

    Не го докоснах с моя поглед,
    но с неговия ме докосна той
    разминахме се като айсберзи от лед
    за бъдещето мислите отнеха ми покоя

    Разбрах какво е да вървиш,
    а всъщност да потъваш...
    удавих се в погледа безбрежен
    изтекъл между хорски стъпки...


    Малко не ми се получи края, но може още малко да се пипне

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...